ИНИЦИАТИВИ

КАК КМЕТЪТ ИВАН ИВАНОВ ПРЕВЪРНА СОФИЯ В МАГНИТ ЗА ТУРИСТИТЕ

Една идея на знаменития столичен управник през 1935 г. прави от града мечтана атракция при големи финансови облекчения за гостите.

Софийския кмет инж. Иван Иванов е добре познато име. Заслугите му за превръщането на столицата в модерен европейски град, при това само за десет години, са безспорни. Водоснабдяването на София (от Рилския водопровод) и Варна (от Камчия) също са известни като негово дело. 


И днес едва ли ще се намери сериозен човек, все едно дали е "ляв" или "десен", който да се усъмни в твърдението, че инж. Иван Иванов е най-добрия кмет на София от обявяването на града за столица до днес. Един забравен детайл от работата му, при това току-що назначен на този пост, е новото доказателство за това.

За периода 22-28 май 1935 г. общината обявява програмата 
"Гостоприемна София", която приканва българите от цялата страна да посетят тържествата за Деня на Св. Кирил и Методий. За целта се гарантират такива финансови облекчения, за каквито нито популистките ходове на нашите последни правителства, нито обещанията на опозицията имат въображение. 

Гостите на "Гостоприемна София" пътуват със 70% намаление по БДЖ от 21 до 29 май, а срещу показване на билета получават намаление и на следните места: 30% в градския транспорт, 30% в градската минерална баня, 30% в хотелите, 10-15% в ресторантите и питиепродавниците, 5-10% в манифактурните магазини, 30% в лекарските и зъболекарските кабинети, 30% в кината, намалени цени в Народния театър.
В програмата е сложен акцент върху тържественото отбелязване на Деня на Св. Кирил и Методий пред храма "Св.Александър Невски", но са прибавени и манифестациите из града до местата, свързани с българското просвещение и култура. Както подобава на такъв празник, кметството организира и серия от концерти: на 23 май във Военния клуб на Академичния симфоничен оркестър, дирижиран от проф. Саша Попов и със солист проф. Панка Пелишек; на 25 май в Градското казино (днес Софийска градска художествена галерия) с клавирно трио, артисти от Народната опера и хор "Гусла"; на 26 май в Народния театър Академическият оркестър с диригент проф. Цанко Цанков предлага изпълнение на Девета симфония от Бетовен с 80-членен оркестър и 200 души хор.
В празничния афиш на Народния театър, на чиято сцена се редуват представления на операта и драмата, са включени произведения от Шилер, Молиер, Шекспир,  Т.Г.Влайков, Вагнер, Гуно и Бетовен. Сериозността на тази програма рязко контрастира с предложенията на двата оперетни театъра - "Одеон" и "Ангел Сладкаров" - и десетте кина: "Роял", "Култура", "Глория", "Модерен театър", "Пачев", "Капитол", "Славейков", "Солун", "Екселсиор" и "Уфа". 

В техните салони се приютяват по-леките, забавни и атрактивни за масовия вкус представления и прожекции. 30 процента намаление предвижда цирк "Роял", разпънал шатрите си на площад "Възраждане", а футболният мач между Германия и България (на игрището "АС-23" в Борисовата градина) е с 35% отстъпка от цената на билета. Изложбите и музеите също са с облекчения за гостите на столицата.

Преди седем десетилетия, когато туристическият бизнес в света е на ембрионална фаза на развитие, хората от екипа на инж. Иван Иванов осигуряват маршрутни обиколки, каквито днес няма, а и скоро едва ли ще има. 

На всеки два часа срещу десет лева се предлагат обиколни автобусни пътувания, а на 25 май и излети до мини "Перник", Княжево, Бояна (с разглеждане на гроба на Царица Елеонора), Горна Баня и Банкя. 

За по-добра ориентация са отбелязани маршрутите на трамваите и автобусите от градския транспорт, както и разписанието на напускащите София влакове. Това подробно изброяване на стореното по 24 май от общинарите в София показва колко то е изненадващо и дори авангардно за своето време.

И ни препраща към една древна форма за субсидиране и поощряване на културата - т.нар. "Чек за култура". В древна Атина подобен "теоретичен фонд" плащал на бедните да отидат на театър. Главното предимство на модела е, че се субсидира зрителят-слушател, а не културната институция. 

И още - че дава възможност на потребителя сам да избере формата и стила на изкуството, което му допада.
По този начин, ако ползваме съвременната терминология, се провежда своеобразно маркетингово проучване, което позволява на различните администрации в културата - национални, регионални, местни и т.н. - да реагират своевременно и гъвкаво. Самата система поощрява предприемчивите и находчиви продуценти да намерят нова публика. Нещо повече - използването на модела "чек за култура" може много бързо и леко да отбележи приоритетите в една културна реалност и да облекчи създаването на национални стратегически и по-краткотрайни програми.

В края на 70-те години отделни общини на Токио и Ню Йорк успешно експериментираха древната програма и по този начин бе доказана нейната актуалност, независимо от няколкото хилядолетия, от създаването й.

Навлизането на човечеството в епохата на комуникациите подсказва, че досегашната практика да се влагат средства в създаването на култура и изкуство положително ще бъде разнообразена от нови възможности. Една от тях е програмата "чек за култура". Единственото опасение и съмнение, което засенчва великолепните социални възможности на тази древна, но експериментирана и в съвремието форма, произтича от ... съпротивата на администрацията и културната бюрокрация

В средите на икономистите привържениците на "чек за култура" са не малко на брой. Точно за тях, както и за политиците е важно да познават българския - представете си! - опит. 

Защото "Гостоприемна София" е много добър пример и вероятно първа крачка за частично прилагане на социалната политика "чек за култура". Четири десетилетия преди Токио и Ню Йорк! 

Нека Тодор Колев да гони американците! За останалите е по-добре да проучат, усвоят и приложат опита на бащите и дедите ни, който, както в случая "Гостоприемна София,35", далеч изпреварва уж по-напредналите и авторитетни администрации...ОР+