На мястото на някогашншото неолитно селище през VIII пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладялите го римляни Сердика - т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе.
В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия.
През V - VI в. по време на т.нар. "велико преселение на народите" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. градът се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица. От 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец.
От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и българската държава са под османско владичество.
От началото XV в. е и последното име на града - София
След освобождението от турско робство и възраждането на българската държава градът е избран за столица.
Избирането на София за столица през 1879 г. е осигурило по-бързо нарастване на броя на жителите в сравнение с другите български градове.
Гербове на София през годините
ИВАН ИВАНОВ
(25 май 1934 — 9 септември 1944)
С царски указ № 210 от 24 май 1934 г. за кмет на София е назначен инж. И. Иванов. Дейността му в столичните общински служби започва през 1919 г., когато е назначен за помощник-началник на отделението за водоснабдяване и канализация. През следващите години той проучва и проектира рилския водопровод, а от 1925 г. ръководи дирекцията за неговото изграждане до завършването на обекта през 1933 г. По време на неговото кметуване се извършва основно реорганизиране на службите на Столичната община. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност. Назначават се кадърни специалисти, които скъсват със съществуващата дотогава бюрократична и неефективна практика на общинските чиновници. Едно от най-големите постижения на Столичната община през този период е ликвидирането на всички финансови нейни задължения, натрупани по време и след годините на войните (1915-1918).
През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София", която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Под ръководството на инж. И. Иванов Столичната община извършва множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града.
Въвеждат се автобусният (26 април 1935) и тролейбусният (8 февруари 1941) транспорт. В резултат на цялостната дейност на Столичната община в периода 1934-1944 г., като се изключат последните години на Втората световна война, столицата постига едно високо ниво на своето архитектурно,градоустройствено
и благоустройствено развитие.
Въвеждат се автобусният (26 април 1935) и тролейбусният (8 февруари 1941) транспорт. В резултат на цялостната дейност на Столичната община в периода 1934-1944 г., като се изключат последните години на Втората световна война, столицата постига едно високо ниво на своето архитектурно,градоустройствено
и благоустройствено развитие.
След 9 септември 1944 г. до влизането в сила на Закона за народните съвети от 3 март 1948 г. Столичната община се управлява по действащите дотогава закони и наредби, като в тях се влага и ново съдържание....ОР+
СОФИЯ - ГРАДЪТ НА БОЖИЯТА ПРЕМЪДРОСТ
СОФИЯ - ГРАДЪТ НА БОЖИЯТА ПРЕМЪДРОСТ |
На лично място сред града ни се извисява храмът „Света София" - Святата Премъдрост Божия. Издига се, както се полага, на високо място - по-близо до Бога, откъдето се разстила всевечната благодат над околния свят.
Четвъртият век се бележи от тържеството на християнството. За източните предели на християнския мир той е ознаменуван и от нов град, въплъщение на световната империя - Константинопол. Град, осветен и осенен от Божията Премъдрост, защото символ на неговия живот през вековете е храмът му „Света София" - храмът модел, пример за подражание в други земи и градове.
Много са градовете, пожелали да бъдат озарени от Божията Премъдрост и да отразят лъчи от тази светлина, подобно на Константиновия град. Времето безпощадно е заличило следите на някои от тях. Други са преживели много исторически превратности.
Един е градът, получил и запазил в името си до съвременността, Божията Премъдрост - София. Градът с име на храм.
Идеята за София - Познание и Слово Божие, преминава през много етапи на съзнаване на Божествената същност. Премъдростта е градът майка - Йерусалим. Тя е творецът художник, който осъществява Божиите помисли, като им придава материална форма. Премъдростта осенява Бога със светлина, справедливост и обич.
Така София, въплътена в женска същност и образ, идва от античността като скъп дар за християнството. Тя тръгва да шества като „Словото Божие", като олицетворение на свойство на Бога, преминавайки през „новия Йерусалим", „новия Рим" - Константиновия град, пръскайки светлината си и към Сердика - Средец - Триадица - София. Градът, за който самият император Константин Велики през IV в. възкликва „Сердика е моят Рим". Градът срещнал възход и падение, приел разни лица, познат с различни имена.
Още в хилядолетието преди идването на Спасителя сред нас, за да изкупи първородния грях, племе, останало в историческото предание с името „серди", избира място - богато и благодатно за всякакви прелести. Отсяда там, населва обширното и плодородно поле, дава името си на областта и на средищното и най-значимо селище, може би град - Сердика, Сардика.
За тези първи стъпки писменото историческо предание не е щедро на сведения. Пръв римският историк Дион Касий през 29-28 г. пр. Хр. е този, който споменава сердите и селището им, макар и с името Сегетке.
Необходимо е повече от столетие, за да влязат трайно земята на сердите и техният град във вихъра на събитията, да излязат на арената на историята, и то завинаги. Независимо от промяната на името, което носи през времето. Най-продължително то остава свързано именно със сердите, с първите, дали име на Града.
Необходимо е повече от столетие, за да влязат трайно земята на сердите и техният град във вихъра на събитията, да излязат на арената на историята, и то завинаги. Независимо от промяната на името, което носи през времето. Най-продължително то остава свързано именно със сердите, с първите, дали име на Града.
В първата половина на II в. географът Клавдий Птоломей съобщава това име. А по времето на римския император Траян (98-117) Сердика вече има правата на град, обогатявайки се с нова добавка към името си - родовото име на императора. Градът се нарича Улпия Сердика. Това име изписва върху монетите си през II в. на гръцки език градът.
Същото, но на латински език, е изписано върху каменните надписи и военните дипломи. И така, на тези два езика, името на града се явява в изключително разнообразие: Serdica, Ulpia Serdica, civitas Serdicensium, civitas Serdica, Sardica (на латински) и (Сердонполис), (Улпия Сердика), (Сердики), (Сардики митрополис), (стратегия Сардики) - на гръцки език.
Същото, но на латински език, е изписано върху каменните надписи и военните дипломи. И така, на тези два езика, името на града се явява в изключително разнообразие: Serdica, Ulpia Serdica, civitas Serdicensium, civitas Serdica, Sardica (на латински) и (Сердонполис), (Улпия Сердика), (Сердики), (Сардики митрополис), (стратегия Сардики) - на гръцки език.
Предполага се, че от всички тези названия, идващи от племенното име, най-ранно и използвано още във времето преди римското завоевание е Сердонполис - Градът на сердите. Това название е традиционно още векове наред, изсечено в надписите, дори когато все по-често се появява името Сердика.
За това, че градът е голям и значим, говорят използваните обозначения цивитас (civitas) и полис, давани именно за такива градове.
Колони с името на града насочват пътниците към него. Старогръцкото име се появява на сечените там с малки прекъсвания от II до IV в. монети. Пътеводителите отбелязват Сердика като част от организацията на общата система на пътната мрежа в Империята. Около втората половина на II в. и началото на III в. е съставена „Певтингеровата карта" - Пътеводител на Римската империя. Пътеводителят е добил окончателния си вид през IV в., а днес е познат в копие, направено почти хиляда години по-късно.
Колони с името на града насочват пътниците към него. Старогръцкото име се появява на сечените там с малки прекъсвания от II до IV в. монети. Пътеводителите отбелязват Сердика като част от организацията на общата система на пътната мрежа в Империята. Около втората половина на II в. и началото на III в. е съставена „Певтингеровата карта" - Пътеводител на Римската империя. Пътеводителят е добил окончателния си вид през IV в., а днес е познат в копие, направено почти хиляда години по-късно.
В тази рисувана карта Сердика (наречена Сертика) е означена като голям град, чиято крепостна порта има две кули. „Пътеводителят на император Антонин" през III в. също отбелязва града. През 333 г. поклонник от Южна Франция, прекосил тези земи, отбелязва в т. нар. „Бурдигаленски пътеводител", че от града (civitas) Сердика трябва да се изминат 413 мили до Константинопол. И с това не свършват споменаванията му.
Особено известен и споменаван е градът между IV и VI в., във връзка с разпространението и укрепването на християнството, с организацията и защитата на балканските територии от неспирните разноетнични набези, довели до откъсването на тези земи от Империята. Почти 13 години Сердика е свързана трайно с привързаността на император Константин Велики.
Градът, в който той често и продължително пребивава, от който тръгват документи към другите краища на държавата. Особено много се споменава Сердика в християнската летопис с храмовете и епископите си, с провеждането на един от първите църковни събори (343 г.), взели важни за съдбата на християнството решения.
Събор, останал с името Сердикийски в историята на религията. Дори Словата си срещу арианството Св. Атанасий пише в този град, който най-значителният историк на IV в. - Амиан Марцелин - описва като „обширен и благороден" и наред с Филипопол (Пловдив) - „голям и прочут".
Събор, останал с името Сердикийски в историята на религията. Дори Словата си срещу арианството Св. Атанасий пише в този град, който най-значителният историк на IV в. - Амиан Марцелин - описва като „обширен и благороден" и наред с Филипопол (Пловдив) - „голям и прочут".
Съдбоносни решения са свързани с името Сердика, тежки удари от нашествия понасят стените му. Но градът е на важно място, значението му е голямо и за неговата поддръжка и укрепяване се полагат изключителни грижи. Немалко сведения съдържат името на града и свидетелстват за грижите, полагани за неговата защита и благоустрояване. Първият надпис, поставен в самия град в средата на II в., отбелязва първото ограждане с укрепления на града при императорите Марк Аврелий и Комод, до 80-те години на VI в. Върху колона тогава се споменават възстановителни работи върху сгради и водопровод.
Надписът съдържа името на града и свидетелства за грижите, полагани за неговата защита и благоустрояване. Сердика е сред споменатите от Прокопий Кесарийски центрове, в които през първата половина на VI в. се предприемат укрепителни работи по нареждане на император Юстиниан I.
Сердика е център на Средиземна Дакия. Местоположението на града сред земите на полуострова вероятно е причина за поява на новото название на града, което да отразява именно това негово достойнство. Този път кръстници са новите населници - българи със своя език, и новото име на града е на този език.
Изместването на античното име с новото - разбираемо за новите влезли в живота на града обитатели, вероятно започва, когато българският хан Крум в 809 г. най-после става господар на града. При хан Омуртаг името би трябвало съвсем редовно да се е използвало. При владетелите Пресиан и Борис градът е насред Българската държава и напълно отговаря на вложения в името му смисъл Срядц и Срьдьць. Под това име той влиза в събитията през Х в. Носител на стария си престиж на епископски център, споменаван в списъците до VIII в., Средец продължил да бъде митрополитско средище и на България.
След падането на източните части на България под византийска власт, градът приема дошлия от седалището си Дръстър (Силистра) глава на българската църква. Средец влиза във владенията на фамилията на българския цар Самуил в края на Х и началните десетилетия на XI в., за да падне след амбициозна 20-дневна обсада в ръцете на византийския император Василий II. В Средец са се пазели мощите на Рилския светец Иван.
Те тържествено били пренесени там в 946 г., освещавайки града с пребиваването си. По-късно мощите са отвлечени от маджарите в Гран (Естергом), откъдето са върнати, за да осветят столицата на Второто, възстановено през 1185 г., българско царство. В жития и църковни служби градът се слави като „средешки светилник". Византийският писател от втората половина на XII в. Георги Скилица в житието на Иван Рилски споменава: „Средец, който от старо време бил един славен град". Два века по късно, пак в житие на Рилския светец, Патриарх Евтимий казва: „Този град Средец е един от славните и забележителни градове в европейските предели".
Появата на новото име на града, Триадица или Тралица, в сведенията на Лъв Дякон (във връзка с походите на византийския император за окончателното завладяване на българските земи) се свързва със Светата Троица и със стремежа на новата власт да извади от употреба българското име на града. Така в ползването на названия за града през двата века византийско владичество настъпва пълна липса на единство и се използват разни имена. В една своя грамота император Василий II споменава града като Триадица - център на митрополия.
Във втората половина на XI в. (1059 и 1079 г.) императорите Исак Комнин и Алексий Комнин го наричат Средец, когато използват града като изходна база за византийските войски срещу нахлуванията на печенезите.
През 1173 г. византийският ритор Григорий Антиох пише писмо от Средец, в което описва живота в него, а във второ писмо, пак до митрополита на Солун Евстатий, със съжаление си спомня за Сердика - „гордостта на българите", „земя на блажени". В края на византийското владичество в надпис, свързан със севаста Георги Палеолог, градът е споменат пак като Триадица.
През 1173 г. византийският ритор Григорий Антиох пише писмо от Средец, в което описва живота в него, а във второ писмо, пак до митрополита на Солун Евстатий, със съжаление си спомня за Сердика - „гордостта на българите", „земя на блажени". В края на византийското владичество в надпис, свързан със севаста Георги Палеолог, градът е споменат пак като Триадица.
Още по-странни са имената, които несвикналите на това звучене чуждестранни посетители на града му дават. Той се споменава под имената Стерниц и Стралиция през XI в., когато посреща участниците в Първия кръстоносен поход. Рицарите от Третия поход наричат Средец „Листриц" - „рай Божи", а през 1153 г. арабският пътешественик и географ Ал-Идриси отбелязва Средец, наречен от него Астралиса, като „многолюден град с многобройни сгради". Тази практика на изопачаване на имената продължава у западноевропейските автори и през XIII - XIV в., когато градът е ту Стралис (у английския хронист Гервазий Тилбърски), ту Листриц (у Арнолд от Любек).
Упоритото използване от византийските автори на древното име на града - Сердика, продължава през XII - XIII в. дори тогава, когато чрез него се изяснява идентичността на този античен център с града, наричан Триадица. Така постъпва в „Обзорната" си хроника византийският летописец от XIII в. Теодор Скутариот. Сердика е наречен градът и в едно послание на византийския император Теодор II Ласкарис от 1257 г.
През XIV в. разнообразието в използваните названия за града се увеличава с ново име - София. Това е името, дадено вероятно почти преди хилядолетие на представителния храм на високото място, източно от укрепленията на античната и раннохристиянска Сердика. Кога този храм е бил назован така, не може точно да се каже, но името му не се свързва с първата малка гробнична постройка насред големия некропол на античния град.
Може би това е станало още при издигането на това място на монументалната храмова сграда около V в. или най-късно по времето на император Юстиниан I. Неговата слава и гордост е свързана и с въздигането на величествения, бляскав храм в Константинопол, на мястото на Константиновия храм на „Св. София", между 532 и 537 г.
Не случайно името на този храм се пренася и възприема като име, освещаващо и носещо престиж и на самите църковни постройки, и на селищата, в които са издигнати те. Така става и с църквата „Св. София" в Средец, старата Сердика. През епохата на Второто българско царство митрополитската църква „Света София" се ползва с престиж и известност. Затова и градът се споменава като град на „Св. София".
Новото име София се споменава в дубровнишко сведение от 1376 г. В приписка към Евангелие от XIV в., съхранявано в Народната библиотека в Белград, се съобщават София и Средечката митрополия във връзка с работата на книжовници и преписвачи. „Градът на царството ми, София" споменава и грамота, дадена от името на цар Иван Шишман на Драгалевския манастир „Св. Богородица" към 1372 г.
Името на тази главна за града постройка на митрополитската църква „Св. София" трайно се налага като име и на града през турското владичество. Стремежът към закрилата на стария величествен храм, благословен от Божията Премъдрост, е особено силен в напрегнатите времена на чужда власт и натиск от чужда религия. Хората на София са имали нужда от много мъдрост и вяра, за да оцелеят.
В същото време традицията, чувството за достойнство и желанието да се почерпи сила от напомнянето на бляскавото и прочуто минало довежда наново до успоредното ползване на старите познати имена на града. Защото всички трябва да знаят, че София е същият онзи град, познат отдавна като Средец, Триадица и Сердика.
Не е случайно това, че народното предание свързва издигането на софийската „Св. София" с легендарни персонажи или измислени, но конкретни личности. Векове преданията са се опитвали да разбулят тайната на храма. Представителни храмове, посветени на Божията Премъдрост, са известни и в други градове и са тяхна гордост. С тях са се свързвали имената на владетели, изкушени в античната философия и познанието хора. Ликът на Божията Премъдрост населва с образите й - персонификации, миниатюри в книгите, стенописи в църквите.
Образи, превъплъщения на Премъдростта, са особено популярни в източ нохристиянското изкуство. Предшестващото нейното име АГIА - СВЕТА, само добавя към дълбокото й осмисляне ново свойство - святост. При всяко обръщане към античността, при всеки опит за самовглъбяване, християнинът във византийския свят се е обръщал към Премъдростта на Бога и е търсил енергия в нея. Това усещане, този стремеж е и в основата на изключителната популярност, на почитта към Светата Премъдрост Божия и през XIV в. Тогава името на храма придобива особен смисъл, особено значение и поставя под своята защита и града, превърнал се в град на Божията Премъдрост - София.
СТОЛИЦА НА НОВА БЪЛГАРИЯ
Вековна е традицията, която налага София за главен град на Княжество България.По време на османското владичество и особено през Възраждането, София била възприемана от пътешествениците като средищен град. Носейки старата слава на Сердика и Средец, градът бил добре познат.
Той е един от най-значимите, с преобладаващо българско население, с интересни занаяти и развита търговия. Заслуга да бъде избран градът за главен имат личности като Георги Раковски и проф. Марин Дринов. Определянето на София за столица било направено, според проф. Васил Златарски, „по настойчивия и решителен съвет на Марин Дринов". Като софийски помощник-губернатор и участник във Временното руско управление, Марин Дринов имал възможността да се запознае отблизо с красотата и забележителностите на града и околностите му. В същото време, древната Сердика и наследницата й София заемала средищно място в българските земи.
Това местоположение създавало условия управлението на бъдещото Княжество да полага грижи за съдбата на българите, останали под властта на Османската империя. Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушал в съветите на проф. Дринов, въпреки че като по-подходящи за център били смятани Търново или Пловдив.
С писмо от 24 юли 1878 г. княз Дондуков изтъква пред граф Милютин предимствата на София пред Търново като столичен град: удобство на съобщителните линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа; стратегически предимства в командването на войските, дислоцирани на юг от Балкана, и възможности за незабавни действия при усложняване на положението.
Не може да се пренебрегне и състоянието на града, в който са били запазени повече и по-добри сгради с обществено предназначение - болници, казарми, складове и други удобства за настаняването на бъдещото централно управление на Българското Княжество. Тези основания княз Дондуков използвал, търсейки съгласие от руска страна за преместването на седалището на Временното руско управление от Пловдив в София, която може да бъде предложена и за столица.
Не може да се пренебрегне и състоянието на града, в който са били запазени повече и по-добри сгради с обществено предназначение - болници, казарми, складове и други удобства за настаняването на бъдещото централно управление на Българското Княжество. Тези основания княз Дондуков използвал, търсейки съгласие от руска страна за преместването на седалището на Временното руско управление от Пловдив в София, която може да бъде предложена и за столица.
И това бива разрешено, както става ясно от писмо до генерал Михаил Домонтович, отправено на 19 август 1878 г. от княз Дондуков. Преместването на централните учреждения на Временното руско управление се свързва и със създаденото изключително положение. Отношенията между България и Сърбия се влошили поради претенциите на сръбските управници към откъсването на български земи. Сериозни били и вълненията в Македония и всеки миг можели да прераснат във въстание. Разбира се, преместването на отделите на Временното руско управление в старата Сердика съвсем не предрешавало определянето й за столица. Само Учредителното събрание можело да реши по законодателен път този въпрос. Това също се подчертавало от княз Дондуков.
Събитията следвали хода си. Петко Каравелов отправил писмо с дата 7 август 1878 г. до проф. Марин Дринов: „Аз се радвам, че сте избрали София, а не Търново за бъдеща столица на България". Така става ясно, че именно българските създатели на нова България особено са ратували за реализацията на тази идея и предложението на княз Дондуков само я подкрепя и затвърдява.
При честването на 30-годишната научна и обществена дейност на Марин Дринов, тогавашният български премиер ген. Рачо Петров прочита разпоредбите на правителството с признанието на държавата към заслугите на бележития учен и политически деец. Една от улиците на София е назована на негово име, на проф. Марин Дринов, „който пръв е посочил този град за българска столица", а от новата столица лесно може да се отправя взор към „родните простори зад Рила" и „да се разправя човек с лакоми съседи".
Събитията през 1878 и началото на 1879 г. окончателно убеждават и русите, че направеното предложение е било разумно и на предложението на проф. М. Дринов може да се окаже подкрепа. Руският вестник „Голос" пише, че след Кресненско-Разложкото въстание ясно се разбира какво голямо значение има изборът на старата Сердика за нова столица. Този град, изтъква вестникът, се намира действително в центъра на Мизия, Тракия и Македония и е средище на българската народност. В близост до угнетените и поробени българи, новата столица и бъдещите дейци на страната ще могат да научават своевременно за положението на македонските и одринските българи и да се застъпват за подобряване на положението им тогава, когато е необходимо.
При обсъждането на Органическия устав, наречен от народните представители Конституция, се поставил въпросът дали името на бъдещата столица да се впише в основния държавен закон. Има и предложение, при съгласие, то да се добави към текста на чл. 18 от Конституцията. Драган Цанков предлага изборът на столица да се запише единствено в протокола, а да не се отбелязва в Конституцията. Депутатите изцяло приемат това предложение. Тогава именно, както се чете в протоколите, Тодор Джабаров „предложи щото столица на Княжеството да бъде София".
Дискусията по въпроса е кратка. Никола Михайловски изказва пожелание изборът на столицата да се основава върху народните интереси и смята, че трябва да се даде мотивировка на предложението на Джабаров именно София да стане главен център. Димитър Греков подканва Михайловски, ако самият той има друго предложение, да го представи. Край на кратката дискусия слага Драган Цанков: „Ние имаме две столици - казва той - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става коронацията на княза".
Предложението на Драган Цанков „се прие с висшегласие, за да мине в протокола". С течение на времето, като седалище на княза и правителството, София си извоюва правото на единствена столица. На Търново остава почетното право, там да бъдат провеждани заседанията на Великото народно събрание.
РАЖДАНЕТО НА ГЕРБА
„Повод да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през лятото на 1900 г., в което взе участие и България. Екзекутивният комитет при това изложение поиска и от нашата столица да представи един екземпляр от герба си, който да постави в тамошната тържествена зала.
Тогава кмет на града бе г. Хр. Попов. Набързо той повика г. Мърквичка, директор на Рисувалното училище, г.Добруски, директор на Народния музей, и мен. Събрахме материал в свързка с историята на града и са възложи на мен да изработя герба.
Установих формата на щита, разделих го на четири полета ('есаrtel'e - geviert), като запазих горните две (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града, а долните две - за другите сюжети, характерни за града.
В горното дясно поле (в гербовете страните са лява и дясна като у човека) поставих образа ULPIA SERDICA - зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София - Сердика; в горното ляво поле поставих църквата „ Св. София" от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле - Витоша, вековният свидетел на исторически събития; в долното ляво - златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus - като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е от една антична монета.
По това време, когато работех герба, г. Добруски ми показа едно медальонче, намерено при разкопките на Трапезица - В. Търново. На него бе изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него - върху червен емайл.
Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средата на общия щит - в сърцевината (dans l'abime), както се изразяват хералдиците. Този мотив служи и да подчертае, че София е приемница на старата столица В. Търново.
Над щита поставих зидова корона - couronne murale - Wandkrone, каквато имат право да носят само градските гербове. Княз Фердинанд - голям познавач на хералдическото изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж..."
Х. Тачев, За герба на София. - „Развигор", бр. 8/21.03.1937.
1911 г. - Хараламби Тачев прибавя девиза „Расте, но не старее"
1928 г. - Хараламби Тачев дооформя герба с лента с девиза и лаврови клонки
40-те години - Борис Ангелушев предлага по-опростен вариант
1974 г. - Иван Радев добавя петолъчка и още по-силно стилизира герба
1991 г. - възстановява се гербът във вида му от варианта на Х. Тачев от 1928 г.
ОТЗВУК ОТ МИНАЛОТО НА СЕРДИКА В СТОЛИЧНИЯ ГЕРБ
Лявата горна страна на разпределения на пет части щит на столичния герб е заета от един женски образ със сгънати на кок коси. Те са прикрити от богато надиплен воал, чиито краища в леки гънки обграждат лицето и се спускат свободно към раменете. На главата пред кока, във вид на корона са представени крепостни стени, фланкирани от кули със зъбери.
Това изображение пресъздава основните иконографски белези на един познат тип, представен върху монети на най-значителните градски центрове в Тракия през римската епоха - Сердика (София), Пауталия (Кюстендил), Филипопол (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора) и Хадрианопол (Одрин). Около този тип, определян поради присъствието на крепостната корона като изображение на градска богиня, е изписан кръгов надпис на гръцки език, съдържащ името на съответната градска управа. Лицевата страна на бронзовите монети е заета от един и същ портретен образ - на властолюбивата рим ска императрица Юлия Домна - съпруга на Септимий Север и майка на Каракала и Гета.
Всестранното изследване на споменатите бронзови монети ни довежда до установяването на две интересни иконографски зависимости. От една страна, налице е близостта между портретния образ на Юлия Домна, заемащ лицевата страна на монетите, и този, представен върху обратната страна на същите монетни емисии. От друга страна, налице е близост между изображенията на същата градска богиня, възпроизведена върху монетите на петте градски управи. Във всички случаи, независимо от художествените умения на гравьорите на отделните монетни матрици, налице са едни и същи особености - правилен гръцки нос, вълнисти, сгънати на кок коси и малка остра брадичка, които са характерни портретни черти на Юлия Домна.
Съпоставянето на тези наблюдения показва, че в някои от най-значителните центрове в Тракия, на фона на конкретни политически събития, култът към всемогъщата Юлия Домна се е слял с този на съответните градски богини. Използването на един и същ необичаен монетен тип, възхваляващ по особено художествен начин славолюбието на Юлия Домна като покровителка на градовете, е явно във връзка със събития от политически характер, засегнали с еднаква сила споменатите градски центрове в Тракия.
Изброяването на техните имена хвърля светлина върху един интересен, обединяващ фактор, свързан с тяхното географско положение. Три от тях - Сердика, Филипопол и Хадрианопол, са главни станции на един от най-важните стратегически пътища, свързващ столицата с източните римски провинции.
Този път прекосявал Тракия в посока от северозапад към югоизток. Останалите два града - Пауталия и Августа Траяна, без да бъдат непосредствено станции на споменатия път, са владеели съседни на него територии. Имената на тези пет града са засега единствените, засвидетелствани в пътните колони от Тракия. От надписите върху тях е установено отдавна, че пътните колони са всъщност почетни паметници, издигани в чест на преминаването на съответния император и неговата свита през Тракия.
Придвижването на императора от столицата към далечните римски провинции или обратно, което при тогавашното състояние на пътищата и транспорт а е продължавало няколко месеца, е било събитие от изключителна важност за областите и градовете, през които той е преминавал.
Римският историк Дион Касий (155-235), живял по време на династията на Северите, дава редица интересни и любопитни сведения за организацията на тези пътувания, подготвяни твърде грижливо от императорската администрация. Всички управители на провинции били уведомявани предварително за пътя на императора с цел да се предприемат необходимите мерки за неговото възстановяване. Градовете, посочени като места за временна отмора на владетеля, правили огромни разходи, за да отговорят на направената им чест. Техните управи организирали игри, издигали статуи, поставяли пътни колони. Отсичани били медальони с възпоменателна цел. В обръщение били пускани специални монетни емисии.
В светлината на всичко това с основание можем да приемем, че поводът за отсичане на монети с изображението на Юлия Домна е едно пътуване на императрицата през Тракия.
В историческите сведения, с които разполагаме, името на Юлия Домна като съпруга на Септимий Север, а по-късно и като майка на император Каракала, е свързано с две придвижвания на императора и на неговата свита през римските провинции на Балканския полуостров. Първото от тях е станало през 202 г., когато след дългото си триумфално пътуване в Африка и Мала Азия, Септимий Север, придружен от своето семейство - съпругата и двете си деца, пристигнал в Бизантион (Истанбул), една от крепостите на неговия неотдавнашен съперник Песцений Нигер. Оттук, според сведенията на римските автори, „той посетил много други градове в Тракия". Кои са тези градове, можем да разберем от съдържанието на издигнатите в чест на Септимий Север пътни колони. Една от тях е намерена на територията на Сердика, а друга - в тази на Августа Траяна.
Съпоставянето на данните на старите автори с тези от епиграфските паметници и с анализа на нумизматичния материал показва, че между градовете в Тракия, посетени дори пътьом от Септимий Север и Юлия Домна, са били Хадрианопол, Филипопол и Сердика, главни станции в стратегическия път, известен в римските итинерарии (пътеводители) под названието „71 път".
През 214 г. за втори път, вече в качеството си на майка на младия император Каракала, Юлия Домна преминава през римските провинции на Балканския полуостров на път за Мала Азия. Според изворите, императорската свита следвала пътя покрай Дунавския лимес до черноморския бряг, откъдето по известния понтийски път тя се спуснала към Бизантион. Така в страни от пътя на императора и неговата майка останали едни от най-големите градски центрове в Тракия.
Между тях е бил и Филипопол, чиято управа, по думите на Дион Касий, изразходвала напразно огромни средства за организираните в чест на Каракала Александрийски игри. Явно е, че заедно с Филипопол настрана от пътя на императора и на неговата свита са остана ли през 214 г. и другите две главни станции по „71 път". Това са Сердика и Хадрианопол, както и разположените в съседство до пътя територии на Пауталия и Августа Траяна.
Всичко това показва, че представянето на Юлия Домна като градска богиня върху монетите на Сердика, Пауталия, Филипопол, Августа Траяна и Хадрианопол е свързано с първото пътуване на императрицата в Тракия през 202 г.
Тракия тогава е била един от последните етапи в дългото и измерително пътуване на Септимий Север и Юлия Домна. Ето защо, възможно е те да са се задържали по-дълго време от предвиденото в някои от тракийските градове. Между тях е била Сердика, чието живописно разположение, богата растителност и предимно известните й лековити минерални извори я превръщали в пленително място за лечение и отмора.
Пребиваването на Септимий Север и на Юлия Домна в Сердика, чиято продължителност сега с точност не може да бъде установена, е намерило израз както в издигнатите в чест на императора колони, така и в отсичането на многобройни монетни емисии. Сердикийската управа изразила по своеобразен художествен начин своите чувства на признателност към императорското семейство за престоя му в града, считан за израз на особено благоволение и чест.
Пребиваването на Септимий Север и на Юлия Домна в Сердика, чиято продължителност сега с точност не може да бъде установена, е намерило израз както в издигнатите в чест на императора колони, така и в отсичането на многобройни монетни емисии. Сердикийската управа изразила по своеобразен художествен начин своите чувства на признателност към императорското семейство за престоя му в града, считан за израз на особено благоволение и чест.
Към тези чисто морални чувства е прибавено и материалното задоволство на значителна част от сердикийските граждани, които печелили допълнителни доходи от пребиваването на огромната императорска свита. За да поласкае самолюбието на императорската двойка, която навсякъде по време на пътуването си в източните римски провинции е почитана като най-тачените местни божества, Сердика сляла императорския култ към Юлия Домна с този към своята градска богиня. Същият процес се проследява и върху монетите на Пауталия, Филипопол, Августа Траяна и Хадрианопол.
Внимателно изследване на изображенията на Юлия Домна като градска богиня при монетите на отделните градски центрове показва някои други нови и интересни иконографски особености в представянето на нейния отличителен белег - крепостната корона. На пръв поглед във всички случаи тя е с еднаква форма - т.е. съставена от крепостни стени, фланкирани от кули, увенчани със зъбери. При монетите на Пауталия и на Сердика обаче двете странични кули са с по три зъбера. Крепостната стена, която ги свързва, е ниска, изградена от големи, профилирани каменни блокове, чиито очертания, въпреки миниатюрния размер на изображенията, ясно се забелязват. Неголямата височина на стените при Пауталия е компенсирана от острите зъбери, с които завършва горната площадка - т. нар. „бойна пътека". При монетите на Филипопол страничните кули са вече не с три, а с пет зъбера. Стените са високи и също завършват със зъбери.
Отбелязаните различия във формата на градските стени и кули при еднотипните монети на Пауталия, Сердика и Филипопол навеждат на мисълта, че навсякъде крепостните стени в короната на Юлия Домна като градска богиня - покровителка на съответния град, представят не лишен от индивидуалност обичаен тип, а различни отбранителни съоръжения. Възпроизвеждането им е целяло да свърже анонимната градска богиня, охарактеризирана с портретните черти на Юлия Домна, с познатия на съответното население декор на града. Така, по художествен път, човек е получавал представа за една своя богиня, свързана със защитата на „домашните" градски стени и кули.
Подобно на монетите на Пауталия и на Филипопол, и сердикийските монети не възпроизвеждат като самостоятелен монетен тип изображенията на укрепителни съоръжения, осигурявали спокойното съществуване на проспериращия град. Изгледът на дебелите сердикийски стени, изградени от едри каменни блокове, фланкирани от масивни кръгли кули със зъбери, е запазен само в малката крепостна корона, увенчаваща един загадъчен женски образ - този на Юлия Домна, като градска богиня на Сердика.
Изминалите столетия са покрили със забрава портретните черти на отдавна живялата владетелка. Нейният вечно млад, пленителен женски образ, увенчан от крепостните стени на антична Сердика, е вплетен в композицията на столичния герб. Монетното изображение на крепостни стени, фланкирани от кръгли кули със зъбери, пресъздава укрепленията на антична Сердика, които в тяхната цялост достигат до нас единствено чрез крепостната корона на Юлия Домна като Сердикийска богиня покровителка...ОР+
