ГЕРБЪТ НА СОФИЯ

На 3 април 1879 година София е избрана за столица на новото Княжество България от Учредителното събрание, провеждащо се в Търново. От трибуната на Събранието Марин Дринов предлага на първите в нашата история български депутати софийската кандидатура, като пледира, че градът е най-подходящ заради стратегическото си положение – в нея се пресичат пътищата от Виена за Истанбул и от Видин за Солун. 

Въглищните мини в Пернишко са необходимият енергиен ресурс за разрастването на града. Трябва да се знае, че преди вдъхновеното слово на М. Дринов, повечето от депутатите са били склонни да подкрепят кандидатурата на старата столица Търново, но стръмният терен и отдалечеността от главни пътища лишава търновци от очакваната победа. Тогава София е наброявала два пъти по-малко жители от Търново. Най-многолюдният български град Пловдив остава извън границите на Княжеството по силата на Берлинския договор.

Така София става четвъртата българска столица, от времето на създаването на държавата. Градът посреща избирането си с 11 694 жители, две училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Учредителното събрание обявява 4 април за официален празник на града и възвръща гръцкото му име София, тъй като предишната година е бил преименуван със средновековното Средец. София означава Премъдрост божия, а Празникът на столицата в деня на светицата Света София и нейните дъщери на 17 септември е погрешно избран в края на 20 век. През 4 век тук вече се е издигала църквата „Света София” в своя първоначален вид, в която вероятно се провежда един от знаменателните за цялото християнство църковни събори - Сердикийският. На него се уточнява Символът на вярата – най-важният текст в Библията.

В резултат на избора й за столица, още първите десетилетия София бързо се разраства и се превръща в център на административния и промишления живот в страната. В града се съсредоточава дървообработващата, електродобивната и металодобивната промишленост на Княжество България. Отворени са и няколко пивоварни. През 1900 година на река Искър над Панчарево е открита първата в България водноелектрическа централа – първа и на Балканския полуостров.

Съвременният герб на София малко се отличава от своя първообраз. Столицата се сдобива с първия си герб заради участието във Всемирното изложение в Париж през 1900 г. Негов автор е художникът-хералдик Харалампи Тачев


Ето неговите основни символни фигури:
  • образът на римската императлица Юлия Домна, покровителка на античната Улпия Сердика (или на богинята на щастливата съдба Тюхе).
  • планината Витоша.
  • църквата „Света София”, на която е наречен градът.
  • минералните извори и храмът на Аполон.
  • лъвът - в отделния по-малък щит по средата на герба е изобразен лъв, който е символ на средновековната приемственост. Образът е заимстван от древен медальон, намерен при разкопки във Велико Търново.
  • зидова корона над щита. Такава имат право да носят само градските гербове. Може само да се добави уточнението, че корона с три кули се поставя на герба на град, имащ под 100 000 жители. По днешните стандарти, короната трябва да има 5 кули.


През 1911 г. Хараламби Тачев добавя към герба лентата с девиза „Расте, но не старее”. След няколко варианта на герба, съществували през последното столетие, днес той е такъв, какъвто е изглеждал през 1911 г....ОР+
Ира Антонова