Днес градът изглежда ужасно и отвратително, но все пак нека на празника да си спомним за хора, които са работили за това София да стане европейски град и европейска столица.
ЩЕ НАПИША ЗА ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ
Водата, която пият и днес една трета от софиянци, стига до града от Рила, благодарение на отлично проектирания и осъществен от него водопровод.
Огромна част от павираните улици в София са павирани по време на неговото управление. Благоустрояването на Борисовата градина и построяването на къпалнята "Мария Луиза", (която бе съсипана от мутрите и през последните три години столичани не могат да я ползват) е пак направена по негово време. С три басейна - за скокове във вода, олимпийски и детски. Наистина това беше отлично място за разхлаждане през горещите летни месеци, когато работата задържа някои хора в града. Но беше.
Инж.Иван Иванов според мен е бил най-добрият кмет на София досега.
Кметувал е от 1934 до 1944 г. Благодарение на него и досега една трета от София пие вода от Рила; по негово време и решение е създадена Столичната голяма община и са били присъединени към нея Витошките квартали; изградена е инфраструктурата и трамвайните линии; Ако трябва цифра за павираните улици - били са павирани 140 000 кв.м. от улиците. И още, и още…
Е, после Народната власт го “възнаградила”, както може да се предположи, заради това, че е бил кмет по неподходящо време, но още през 1946 г. го освободили и реабилитирали, защото другарите видели как столицата се скапва без неговата компетентност.
Все пак в София е имало и добри кметове...ОР+
Знаех за него още от детските ми години, тъй като съм син на общински служител, а инж. Иван Иванов тогава беше кмет на София и председател на Съюза на общинските служители. Роден е в града на войводите – Сливен на 2(14) юли 1891 г. Син е на полковник Никола Иванов, загинал в Балканската война (1913).
НАЧАЛОТО
Като следовник на своя баща, Иван Иванов постъпва кадет в гимназията към Военното училище - София. Учи в специалния пионерски клас, но в 1909 г. напуска училището, поради нежеланието му да се отдаде на тази професия. През 1910 -1915 г. завършва строително инженерство в Мюнхен и постъпва на работа във Водопроводното отделение на Столичната община (1.ХІ.1915 г. до 30.V.1917 г.), когато България участва вече в Първата световна война. Завършва Школата за запасни офицери – отдел „Пионери” и до 30.І.1918 г. взема участие във войната.
РИЛСКИЯТ ВОДОПРОВОД
След демобилизацията наново постъпва в отделението за водоснабдяване и канализация при Столичната община, чийто началник е инж. Христо Танев, който дава идеята за строеж на водопровод за София от Рила.
От 1919 -1924 г. Ив. Иванов ръководи проучването и проектирането на водопровода „Рила-София”. През 1922 г. по поръка на Общината той прави обиколка в Австрия и Германия с цел да се запознае с водоснабдяването на големите градове като Виена, Мюнхен, Солинген, Есен и други градове в Рурската област. С колектив изработва проекта за Рилския водопровод за София и е назначен за директор на създадената Строителна дирекция за водопровода.
Строителството на водопровода през първия етап София - с. Бистрица се извършва от немската фирма „Грюн-Билфингер”-Манхайм, а вторият етап до Рила – от италианската „Сочиете дженерале пер конструкционе”.
Иван Иванов лично и пряко ръководи строителството, упражнявайки и авторски надзор. Водопроводът е тържествено открит и въведен в експлоатация на 23 април 1933 г.
С пускането на водопровода той започва проучването и проектирането на язовир „Бели Искър”, чрез изграждането на който водопроводът и електрическите централи „Мала Църква” и „Симеоново” трябва да получат своето завършено технически и стопанско изпълнение. За целта още същата година той прави научна обиколка в Швейцария, Италия, Испания и Германия с оглед запознаването с такива високопланински строежи.
През 1934 г. по доклад на проф. Георги Бончев (геолог), инж. Иван Иванов е избран за дописен член (сега чл. кореспондент) на Българската академия на науките – клон Природо-математичен. Фактически това е третият човек от инженерно-архитектурната колегия в България, който е избран за дописен член на БАН, след инж. Лукан Хашнов (1898 г. и редовен член 1900 г.) и инж. Стефан Хр. Гешов (1924).
С Указ № 210 от 24 май 1934 г. Иван Иванов е назначен за кмет на София , който пост заема в продължение на 10 години до 9-ти септември 1944 г.
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Същевременно той е и председател на Строителния комитет на водопровода „Рила-София”, председател на Дружеството на българските инженери по водопроводно и канализационно дело, председател на Българския национален комитет по енергията, председател на Съюза на общинските служители, а от м. октомври 1942 г., когато се открива Висшето техническо училище, той е частен хоноруван доцент по големи водни строежи и язовири в това училище.
Като най-дългогодишен кмет на столицата Иван Иванов прави редица
административни нововъведения в Общината. Осигурява изработването на втория Общ градоустройствен план на София от проф. Адолф Мусман (1938).
При неговото кметуване се изграждат и цяла поредица от големи обществени сгради (някои от тях монументални) като:
По негово време и с неговите усилия и такт Общината откупва Електроснабдяването на София от Белгийската компания (1941). Той много пресметливо и далновидно предприема откупването на концесията, вместо отчуждаването, за което е имало възможност тогава, защото Белгия е окупирана от Германия.
Въобще за 10-годишната дейност на чл. кор. инж. Иван Иванов, като кмет на София, той се откроява с целия си ръст като рядък професионалист-хидроинженер, ръководител, администратор и държавник с революционен похват, който е една историческа личност за София и за България.
За съжаление на 9-ти септември 1944 г. Иван Иванов попада в преизподнята на събитията. Като кмет на София, с ранг на министър, е задържан в Централния затвор. Обвинителния акт му връчват на 31.ІІІ.1945 г. в 22 часа, а на следващия ден е съдът.
Вероятно новите властници са се страхували той да не депозира оправдателни документи и да има защитници. За щастие задминат е от масовата екзекуция на регентите, министри, депутати и генерали през нощта на 1. срещу 2. февруари 1945 г.
От така наречения „Народен съд” му се иска смъртна присъда, но е осъден на доживотен затвор с присъда от 21 април 1945 г.
Впоследствие наложеното му наказание е намалено на 15 години строг тъмничен затвор и не след дълго, с Указ № 3/9.12.1946 г. той е напълно помилван и след това съдебно реабилитиран. Фактически е в затвора около две години. Първата година е в мина „Пирин” (с. Брежани), заедно с инж. Димитър Митков, също хидроинженер, народен представител от Петрич, с когото са приятели. После ги пращат на строежа за водоснабдяването на Варна от река Батова.
Със създаването на „Енергохидропроект” (1948) инж. Иван Иванов работи върху редица хидроенергийни проекти, вкл. и по хидровъзела „Искър”, на който е главен проектант, заедно с инж. Петър Миленков. За съжаление обаче нито той, нито инж. Петър Миленков са поканени на официалното откриване на хидровъзела от министъра Кимон Георгиев (1956).
След напускане на „Енергохидропроект”, поради пенсионирането му, Иван Иванов продължава да дава своя принос за изграждането на редица хидроенергийни обекти като консултант и член на експертни съвети. Автор е на книгата „Хидровъзел „Искър” за строежа и добития опит от изграждането му, както и редица публикации в списанията „Хидротехника и мелиорации” и „Природа”, и на мемоарния труд, заедно с инж. Тончо Пешев, „Концесията за електрическо осветление и електрически трамвай за гр. София от 1898 г. и ликвидирането й през 1941 г.”.
За съжаление този достолепен човек, с такива големи заслуги, е осъждан, затварян, жестоко пребиван в Централния затвор (по спомените на шофьора на Гешев в книгата му „Суперполицаят Гешев”,( стр. 57). Съсипан физически и морално, Иван Иванов заболява от амиотрофична латерална склероза. Постепенно се атрофират мускулите му, уврежда се и говорът. Почива на 20 юни 1965 г. в София.
В заключение ще кажа, че заслугите на чл. кор. инж. Иван Иванов за градоустройството, благоустройството и електрификацията на София, а и за България са извънредно големи.
Инж. Иван Иванов (14 юли 1891-20 юни 1965) е най-продължително управлявалия кмет на София (1934-1944). И най-успешният в нейната история след Освобождението. Управлението му е наречено ,,златното десетилетие на София''. По времето на кмета Иван Иванов наричали София „Виена на Балканите" и „малкия Брюксел"! Тя е била най-чистият град в Европа! Точен, акуратен като германски възпитаник, той има сериозно управленски качества, които изцяло успява да реализира. Освен това е строг и справедлив. Пращал подкупните чиновници на съд!
На него столичани дължат водата от Рила и построяването на язовир "Искър" (бивш "Сталин" ) водноелектрическите централи "Пасарел" и "Кокаляне", езерото в Панчарево, Бръшлянската напоителна система в Северна България.Той е инициатор на първия градоустройствен план на столицата, част от който са сградите на Народната банка, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи и Телефонната палата, както и създаването на "Голяма София" с присъединяването на околните села.
Роден през 1891г. в Сливен, Иван Иванов получава образованието си на строителен инженер в Мюнхен, което се оказва голямото "черно петно" в неговия живот. Германската диплома вместо за престижна е оценена като предателство от новите комунистически управници. Щом е учил в Германия, следователно е ,,фашист''- смятат комунистите.
След преврата на 9 септември 1944г.т. нар. "Народен съд" го осъжда на смърт като "германски агент" и за "провеждане на профашистка политика".
Все пак се намира някой, който да оцени качествата му на специалист и присъдата за разстрел е заменена с доживотен затвор, впоследствие му разрешават и да работи.
Държавна сигурност обаче следи него и цялото му семейство до неговата смърт през 1965г. Мащабните му проекти са неблагодарно забравени, години наред името му дори е забранено да се споменава.
И до днес старите столичани си спомнят,че този германски възпитаник най-сполучливо решаваше всички проблеми на българската столица.
Е, после Народната власт го “възнаградила”, както може да се предположи, заради това, че е бил кмет по неподходящо време, но още през 1946 г. го освободили и реабилитирали, защото другарите видели как столицата се скапва без неговата компетентност.
Все пак в София е имало и добри кметове...ОР+
КМЕТЪТ НА СОФИЯ ЧЛ.КОР. ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ
120 години от рождението му (1891-2011)
Знаех за него още от детските ми години, тъй като съм син на общински служител, а инж. Иван Иванов тогава беше кмет на София и председател на Съюза на общинските служители. Роден е в града на войводите – Сливен на 2(14) юли 1891 г. Син е на полковник Никола Иванов, загинал в Балканската война (1913).
НАЧАЛОТО
Като следовник на своя баща, Иван Иванов постъпва кадет в гимназията към Военното училище - София. Учи в специалния пионерски клас, но в 1909 г. напуска училището, поради нежеланието му да се отдаде на тази професия. През 1910 -1915 г. завършва строително инженерство в Мюнхен и постъпва на работа във Водопроводното отделение на Столичната община (1.ХІ.1915 г. до 30.V.1917 г.), когато България участва вече в Първата световна война. Завършва Школата за запасни офицери – отдел „Пионери” и до 30.І.1918 г. взема участие във войната.
РИЛСКИЯТ ВОДОПРОВОД
След демобилизацията наново постъпва в отделението за водоснабдяване и канализация при Столичната община, чийто началник е инж. Христо Танев, който дава идеята за строеж на водопровод за София от Рила.
От 1919 -1924 г. Ив. Иванов ръководи проучването и проектирането на водопровода „Рила-София”. През 1922 г. по поръка на Общината той прави обиколка в Австрия и Германия с цел да се запознае с водоснабдяването на големите градове като Виена, Мюнхен, Солинген, Есен и други градове в Рурската област. С колектив изработва проекта за Рилския водопровод за София и е назначен за директор на създадената Строителна дирекция за водопровода.
Строителството на водопровода през първия етап София - с. Бистрица се извършва от немската фирма „Грюн-Билфингер”-Манхайм, а вторият етап до Рила – от италианската „Сочиете дженерале пер конструкционе”.
Иван Иванов лично и пряко ръководи строителството, упражнявайки и авторски надзор. Водопроводът е тържествено открит и въведен в експлоатация на 23 април 1933 г.
С пускането на водопровода той започва проучването и проектирането на язовир „Бели Искър”, чрез изграждането на който водопроводът и електрическите централи „Мала Църква” и „Симеоново” трябва да получат своето завършено технически и стопанско изпълнение. За целта още същата година той прави научна обиколка в Швейцария, Италия, Испания и Германия с оглед запознаването с такива високопланински строежи.
През 1934 г. по доклад на проф. Георги Бончев (геолог), инж. Иван Иванов е избран за дописен член (сега чл. кореспондент) на Българската академия на науките – клон Природо-математичен. Фактически това е третият човек от инженерно-архитектурната колегия в България, който е избран за дописен член на БАН, след инж. Лукан Хашнов (1898 г. и редовен член 1900 г.) и инж. Стефан Хр. Гешов (1924).
С Указ № 210 от 24 май 1934 г. Иван Иванов е назначен за кмет на София , който пост заема в продължение на 10 години до 9-ти септември 1944 г.
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Същевременно той е и председател на Строителния комитет на водопровода „Рила-София”, председател на Дружеството на българските инженери по водопроводно и канализационно дело, председател на Българския национален комитет по енергията, председател на Съюза на общинските служители, а от м. октомври 1942 г., когато се открива Висшето техническо училище, той е частен хоноруван доцент по големи водни строежи и язовири в това училище.
Като най-дългогодишен кмет на столицата Иван Иванов прави редица
административни нововъведения в Общината. Осигурява изработването на втория Общ градоустройствен план на София от проф. Адолф Мусман (1938).
При неговото кметуване се изграждат и цяла поредица от големи обществени сгради (някои от тях монументални) като:
- Довършване на Ректората на Софийския университет (1934);
- Съдебната палата (1936);
- Министерство на вътрешните работи (1936);
- Зала България (1937);
- Сградата на Министерството на о. с. п. и благоустройството (сега Столична библиотека) (1937);
- Държавен музикален театър (1938);
- Сегашната сграда на Столичната община (1939);
- Народната библиотека (груб строеж, 1943);
- Военното министерство (1944);
При неговото кметуване е извършено много по столичния градски транспорт като разширение на трамвайната мрежа, въвеждане на автобусен транспорт и първата тролейбусна линия Горнобански път - Горна баня (1941). Павират се много от улиците на столицата.
По негово време и с неговите усилия и такт Общината откупва Електроснабдяването на София от Белгийската компания (1941). Той много пресметливо и далновидно предприема откупването на концесията, вместо отчуждаването, за което е имало възможност тогава, защото Белгия е окупирана от Германия.
Въобще за 10-годишната дейност на чл. кор. инж. Иван Иванов, като кмет на София, той се откроява с целия си ръст като рядък професионалист-хидроинженер, ръководител, администратор и държавник с революционен похват, който е една историческа личност за София и за България.
За съжаление на 9-ти септември 1944 г. Иван Иванов попада в преизподнята на събитията. Като кмет на София, с ранг на министър, е задържан в Централния затвор. Обвинителния акт му връчват на 31.ІІІ.1945 г. в 22 часа, а на следващия ден е съдът.
Вероятно новите властници са се страхували той да не депозира оправдателни документи и да има защитници. За щастие задминат е от масовата екзекуция на регентите, министри, депутати и генерали през нощта на 1. срещу 2. февруари 1945 г.
От така наречения „Народен съд” му се иска смъртна присъда, но е осъден на доживотен затвор с присъда от 21 април 1945 г.
Впоследствие наложеното му наказание е намалено на 15 години строг тъмничен затвор и не след дълго, с Указ № 3/9.12.1946 г. той е напълно помилван и след това съдебно реабилитиран. Фактически е в затвора около две години. Първата година е в мина „Пирин” (с. Брежани), заедно с инж. Димитър Митков, също хидроинженер, народен представител от Петрич, с когото са приятели. После ги пращат на строежа за водоснабдяването на Варна от река Батова.
Със създаването на „Енергохидропроект” (1948) инж. Иван Иванов работи върху редица хидроенергийни проекти, вкл. и по хидровъзела „Искър”, на който е главен проектант, заедно с инж. Петър Миленков. За съжаление обаче нито той, нито инж. Петър Миленков са поканени на официалното откриване на хидровъзела от министъра Кимон Георгиев (1956).
След напускане на „Енергохидропроект”, поради пенсионирането му, Иван Иванов продължава да дава своя принос за изграждането на редица хидроенергийни обекти като консултант и член на експертни съвети. Автор е на книгата „Хидровъзел „Искър” за строежа и добития опит от изграждането му, както и редица публикации в списанията „Хидротехника и мелиорации” и „Природа”, и на мемоарния труд, заедно с инж. Тончо Пешев, „Концесията за електрическо осветление и електрически трамвай за гр. София от 1898 г. и ликвидирането й през 1941 г.”.
За съжаление този достолепен човек, с такива големи заслуги, е осъждан, затварян, жестоко пребиван в Централния затвор (по спомените на шофьора на Гешев в книгата му „Суперполицаят Гешев”,( стр. 57). Съсипан физически и морално, Иван Иванов заболява от амиотрофична латерална склероза. Постепенно се атрофират мускулите му, уврежда се и говорът. Почива на 20 юни 1965 г. в София.
В заключение ще кажа, че заслугите на чл. кор. инж. Иван Иванов за градоустройството, благоустройството и електрификацията на София, а и за България са извънредно големи.
Не е достатъчно, че има паметна плоча на дома му от 1999 г. при кметуването на Стефан Софиянски и улица на негово име, а трябва да има и негов паметник-бюст в Борисовата градина....ОР+
доц. инж. Мире Спиров
доц. инж. Мире Спиров
ИНЖ.ИВАН ИВАНОВ-НАЙ-УСПЕШНИЯТ КМЕТ НА СОФИЯ
Инж. Иван Иванов (14 юли 1891-20 юни 1965) е най-продължително управлявалия кмет на София (1934-1944). И най-успешният в нейната история след Освобождението. Управлението му е наречено ,,златното десетилетие на София''. По времето на кмета Иван Иванов наричали София „Виена на Балканите" и „малкия Брюксел"! Тя е била най-чистият град в Европа! Точен, акуратен като германски възпитаник, той има сериозно управленски качества, които изцяло успява да реализира. Освен това е строг и справедлив. Пращал подкупните чиновници на съд!
На него столичани дължат водата от Рила и построяването на язовир "Искър" (бивш "Сталин" ) водноелектрическите централи "Пасарел" и "Кокаляне", езерото в Панчарево, Бръшлянската напоителна система в Северна България.Той е инициатор на първия градоустройствен план на столицата, част от който са сградите на Народната банка, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи и Телефонната палата, както и създаването на "Голяма София" с присъединяването на околните села.
Роден през 1891г. в Сливен, Иван Иванов получава образованието си на строителен инженер в Мюнхен, което се оказва голямото "черно петно" в неговия живот. Германската диплома вместо за престижна е оценена като предателство от новите комунистически управници. Щом е учил в Германия, следователно е ,,фашист''- смятат комунистите.
След преврата на 9 септември 1944г.т. нар. "Народен съд" го осъжда на смърт като "германски агент" и за "провеждане на профашистка политика".
Все пак се намира някой, който да оцени качествата му на специалист и присъдата за разстрел е заменена с доживотен затвор, впоследствие му разрешават и да работи.
Държавна сигурност обаче следи него и цялото му семейство до неговата смърт през 1965г. Мащабните му проекти са неблагодарно забравени, години наред името му дори е забранено да се споменава.
И до днес старите столичани си спомнят,че този германски възпитаник най-сполучливо решаваше всички проблеми на българската столица.
