ЗЛАТНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА СОФИЯ - 1934-1944

ЕТО ТАКИВА ХОРА МОГАТ ДА ВДИГНАТ БЪЛГАРИЯ НА КРАКА

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ВЕЛИКОТО ДЕЛО И НЕРАДОСТНАТА СЪДБА НА инж. ИВАН ИВАНОВ
В дни на криза на доверието и разкъсана връзка между представлявани и представляващи е хубаво да си спомним за онзи тип властимащи, които никой не може да забрави не заради пагубните им действия, а заради позлезното наследство, което са оставили.

Днес трудно се намират национални или местни управници, които да обединяват хората около своeтo безупречнo реноме и разумна политика или пък такива, които да печелят по честен и неоспорим начин доверието на своите избиратели.

Това най-общо казано се дължи на разликата в усилията и в различното разбиране на отговорността, която властта дава. Ако днес мнозина възприемат дадена висша административна позиция като успех, който им позволява да оправдаят пътя си дотам и да помислят за старините си, в други времена такъв пост е бил само временна спирка в стремежа към заслугите, удовлетворението и публичния престиж, които той дава при добре свършената работа.

Друг фактор, разбира се, е и историческата дистанция, тъй като, въпреки безспорните и дори безпрецедентни за един български кмет успехи на обекта на този материал, той беше широко признат и постиженията му получиха недвусмислено популяризиране съвсем наскоро.

Става дума за един от най-добрите управници в историята на Третата българска държава и най-дълго управлявал кмет на София – инженер Иван Иванов (14 юли 1891 – 20 юни 1965).

Той отдавна не е толкова непопулярна историческа фигура, благодарение на постепенната му реабилитация след края на комунистическия режим и, в немалка степен, благодарение на филма „Кметът“ от 2009 г., дело на Адела Пеева и Антоний Дончев


Името на хора като инж. Иванов обаче трябва да продължава да бъде споменавано заради примера за работливост, находчивост, иновативност и отговорност, който той е оставил.

Той обаче за съжаление е и пример за глупостта, която раждат радикалните политически обрати и по-конкретно българският завой към комунизма през лятото на 1944 г.


Историята на инж. Иван Иванов не е нито уникална, нито пък е съвсем обикновена. Той е роден в Сливен през 1891 г. в семейството на полк. Никола Иванов, който участва и намира смъртта си по време на Балканските войни.

Очевидно семейството на младия Иван Иванов е имало финансови възможности, тъй като той учи първо в Стара Загора, след това във Военното училище в София, което не му допада, и в крайна сметка се дипломира като строителен инженер в Техническия университет в Мюнхен през 1915 г. , който и до ден-днешен е сред най-реномираните технически учебни заведения в Европа. 

По време на Първата световна война инж. Иванов работи като ръководител на строеж на жп линия в Македония, а след това постъпва в отделението за Водоснабдяване и канализация при Столичната община, чийто началник е инж. Христо Танев, който дава идеята за строеж на водопровод за София от Рила. 

Постепенно инж. Иванов натрупва достатъчно професионален опит и започва да променя облика на все още оформящата се българска столица със своите неуморни и оригинални инициативи. 

Най-големият успех на инж. Иванов е построяването на водопровода „Рила-София“. Проектирайки, разработвайки и изграждайки това сложно за времето си съоръжение, инж. Иванов остава завинаги в историята на града, тъй като водата от Рила прави софиянци хората, които се радват на най-евтината водопроводна вода в света за онзи период. 

Водопроводът се строи 8 години и е тържествено открит на 23 април 1933 г. на построения също под ръководството на инж. Иванов басейн на столичния стадион „Юнак“.


Водопроводът е признат за майсторско инженерно изпълнение в цяла Европа, а популярността на инж. Иванов нараства дотам, че само година по-късно той се превръща в кмет на столицата след указ на цар Борис III. 

Той управлява София между 1934 и 1944 г.- малко повече от десет години, с което става най-дълго задържалият се на поста градоначалник

Странното е, че в периода около назначаването му за кмет на София инж. Иванов е считан за съмнителен кадър от мнозина заради подозрения в симпатии към социалистическата идея,която не била никак популярна по време на царисткия режим в България след 1934 г.

Странно е, тъй като само десет години по-късно обратът във вятъра на властта ще го понесе този път заради образованието му в Герамания и участието му в т. нар. от революционните среди „фашистки режим“ у нас до 1944 г. Хем социалист, хем фашист...Пълно противоречие, жертва на което се превръща инж. Иван Иванов.

Другото огромно дело на живота на инж. Иван Иванов е началото на проучванията и проектирането (завършен в затвора между 1944 и 1946 г.) на язовир „Бели Искър“, който днес осигурява водата на близо двумилионна София.

Периодът, в който инж. Иванов управлява столицата е период на архитектурен, градоустройствен, 
благоустройствен, хидроинженерски и електрификационен разцвет на града.

Българската народна банка (1939)


Съдебната палата (1936)
По време на неговото кметуване е завършена сградата
на ректората на Софийския университет; облагородени са Южният парк и Борисовата градина; построена е сегашната сграда на Столична община; сегашната сграда на Народната банка; сегашната сграда на Съдебната палата; военното министерство, Държавният музикален театър, зала „България“
,
Народната и Столичната библиотека.

От Москва в случая отговарят по най-разумния възможен начин: „Вие си имат хидроинженер на световно ниво, за какво ви е помощ?“.

Още тук някъде революционната върхушка би трябвало да си даде някаква сметка за пагубния си подход към български интелектуален, политически и технически елит. 

Така или иначе, новата власт няма избор и възлага работата по проектирането на язовир „Искър“ на инж. Иванов, който се справя перфектно със задачата, независимо от незавидното си положение, постоянната охрана и тежките условия в затвора. Професионализмът и висшата експертиза все пак донасят помилване на инж. Иван Иванов и той успява да завърши проекта за язовир „Искър“, който през 1956 г. е открит под името „Сталин“.




Човекът с най-голяма заслуга за тази ключова за столицата придобивка не е поканен на откриването на съоръжението от министър Кимон Георгиев – неуморимият превратаджия в българската история.

Името на инж. Иван Иванов дори не е споменато по време на помпозното откриване на хидросъоръжението.

Освен с инженерните си умения, съвестен труд и неуморна енергия, инж. Иван Иванов е останал в историята и със своята филантропска дейност.


Той се изявява като щедър меценат на българските
писатели, художници, фотографи и краеведи, пресъздаващи в творчеството си живота и историята на третата българска столица след Търново и Преслав – София.
По всичко изглежда, че човек като инж. Иванов заслужава повече от улица на негово име в София и паметна плоча на дома, в който е живял на пресечката на улица „13 март“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в София.


Къщата на инж. Иван Иванов - кмет на гр. София 1934/1944

За съжаление обаче българинът е действително скъп на благодарности и признание, но за сметка на това щедър на празни надежди и ловък в улавянето на посоката на вятъра.

Именно последното разбива психическото и физическото здраве на героя на тази статия, който след няколкогодишните репресии, затворническия живот и тормоза се разболява от амиотрофична латерална склероза и умира на 20 юни 1965 г. в София, на която той лично оставя толкова много...ОР+


ГАЛЕРИЯ - СТАРА СОФИЯ